Любовта ни е кораб с раздрани платна,

който се лута безцелен, безпътен,

някъде ще стигне ли до сутринта

щом вятър за него няма попътен?

Бурята първа в открито море

мачтата в миг ще прекърши,

но за кораба е най-добре

по вода живота му да свърши.

Не безславно да ръждясва на брега,

със здрави платна, но с пусната котва,

що за живот ще бъде това - 

страх ако има от някаква локва?

Нас бурята също ни плаши

и търсим от нея подслон,

ще оцелее от стихии и палачи

любовта ни, щом има си дом!