Любовта ни е тъжно разпятие,
изначална обреченост носи…
Търсиш изход във мойте обятия –
и тревожна, задаваш въпроси…
Днес ме питаш: „Дълбоките рани
във душата ми как ще изцериш?...”
Благ мехлем още малко остана
и за тебе аз лек ще намеря!…
Но надвият ли тъмните сили,
двама с тебе ще бъдем на кръста...
Ти – измъчена, нежна и мила,
аз – с издраскани длани и пръсти… ...