19.10.2008 г., 13:22 ч.

Любовта ни още диша, не и прекъсвай кислорода 

  Поезия » Любовна
1212 0 25

Знам, че ще ме оставиш.

Като всички останали.

Дето се кълняха, че ме обичат,

а си тръгваха - сутрин, преди да стана.

Знам, че ще ме оставиш.

А дори ме обичаш,

страх те е, че съм силна.

В трънен венец се оплитах.

Да ме прости Господ.

Не мога да бъда безлична.

Страх те е, че съм истинска,

не по калъп извадена,

страх те е да не питат.

Моля те, не ме изоставяй.

Нашата любов все още диша.

Не и прекъсвай кислорода.

Знам, че ме обичаш лудо.

...................................

Но си тръгна,

минути... преди очи да отворя.

 

© Наталия Божилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макар и поредния ... почти еднакъв коментар, не мога да не кажа...

    Невероятно е, невероятна си!
  • Ярък оригинален почерк!!! Помни се този стил!!! Продължавам да чета!!!
  • А Господ има ли?
  • Тъжно е! Края е ново начало!
  • Поздрав и от мен!
    Страхотно!
  • Удивително!!!
  • СТРАХОТНО ЕЕЕЕЕ
  • защо, защо е силна в слабостта си
  • Светъл път мимче, без него , бъдеще светло и обичана...
  • Боли...Прегръщам те, Нати!!!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • Поздрав
  • Чудесна творба,с много болка и копнеж!
  • О, това е... Много силно и много познато! Харесах!!!
  • Знам, че ще ме оставиш.

    Като всички останали.

    Дето се кълняха, че ме обичат,

    а си тръгваха - сутрин, преди да стана.


    Невероятно просто..... Поздравления!!
  • Силен стих - присъщ на истинските жени, поетеси! А мъжете...Поздрави!
  • Много, много истински стих, силен, въздействащ, и не знаеш колко много ми е близко това усещане...
    Развълнува ме, Наталия, така си тръгват мъжете от силните, истински жени...
    Или поне тези, които се мислят за мъже...
    Господ е простил, затова е дал тази сила и истинност, а любовта - тя е в нас и винаги ще е в нас...
    Прегръщам те, мило момиче!!!
  • много хубаво си го казала..благодаря ти
  • И ще остави във постелята
    сърцето си
    и няма да го знае.
    Прати му го,когато го поискат,
    че ничий е,
    щом стигне КРАЯ...

    С обич!
  • Силни метафори
  • Лъжите-те какво са? Не биха ли били неоправдано овцедушие? Сега,когато нищо не остана,за тях благодаря-това бе твое зле разбрано благодушие.А мен душата ми поведе в нов избор наранената любов! Избрах-не друг,а себе си да гледам с зеници пълни със Любов!Отдавна исках време и пространство за среща с пренебрегнатото поетично в мен-а теб благодаря-блаженна среща в кратко странство! Човек не знае как ще срещне когото трябва в илюзиите си за вечно споделена самота! БЛАГОДАРЯ ТИ
  • Ако те обичаше истински, щеше да се събудиш до него... И все пак... продължавай да дишаш и да вярваш! Прегръдки, Наталия, много емоционален стих!
  • Боже как ме натъжи...но си прекрасна поетеса...с обич.
  • ,,Страх те е, че съм истинска''
    Харесаха ми тези думи!
    Поздрави, Наталия!
  • Да ти прости Господ - не си безлична!
Предложения
: ??:??