radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
11.12.2008 г., 13:33 ч.

Любовта отплува 

  Поезия » Любовна
650 0 3
Любовта отплува

Отдавна корабът ти отплува,
но те обичам още все така
и всеки ден по вълните те целувам,
и всеки ден те чакам на брега.

Хората ми казваха да те забравя,
стига ден и нощ съм тъгувала,
да се влюбя в друг, докато съм млада,
че нашата любов с теб е отплувала...

Но аз на тях не вярвах, вярвах в теб,
ти ми обеща, че ще се върнеш,
че ще бъдат наши всички върхове
и като вълна брега ще ме прегърнеш.

Така минаваха годините,
зиме и лете, вярвах, чаках на брега,
бях сама, говорех си с мидите
и по тях ти пращах любовни писма.

Дори с вятъра приятелка аз станах,
да те върне жив, го молех аз,
вярвах, че нашата любов тук остана
и винаги ще бъде в нас!

Но един ден на брега видях палатка,
а вътре ти с жена и две деца,
едното ме посочи и извика: "Татко,
защо плаче и така ни гледа тя?"...

07.08.2008

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ако можех да изтрия нещо в човешкият живот ... ако той беше като операционна система ... бих премахнал точно този момент от вечната игра на човекът ... вечното питане - да забравя ли любимия или не ... лъжа и предателство или вяра и любов ...


    Хората ми казваха да те забравя,
    стига ден и нощ съм тъгувала,

    ...
    Но аз на тях не вярвах, вярвах в теб,
    ти ми обеща, че ще се върнеш,

    ...
    Но един ден на брега видях палатка,
    а вътре ти с жена



    ....
    в стихът има ... сюжет ... замисъл ... но изпълнението не е добро ... много разказвателно... да не говорим за клишета ...
  • Сапунка...
  • Ми ...
    Не, сори!
Предложения
: ??:??