22.01.2007 г., 9:05 ч.

Любовта породена от сaмота 

  Поезия
1180 0 2
Благо нежна е нощта
А аз само вървя:
Не мога да мисля.
Пътувам в забрава.
Само гласът ти остава
И времето в мен спря -
Така ще продължа.
Няма смисъл живота ми сега
така далеч от любовта,
Потънал в голяма самота
И погубен в безкрайността.
Нощта за теб нашепва ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Матов Всички права запазени

Предложения
: ??:??