Monny (Симона Гълъбова)
223 764
1.05.2010 г., 17:57 ч.

Любовта себеотричаща е клада! 

  Поезия » Любовна
566 0 6

Бледнееш!...

Във сенките безизразно душата се препъва.

Сивееш!...

А аз не съм готова още да си тръгна...


Дървото ми линее и листата падат,

а моите сълзи попиват всичко,

душите ни за втори шанс не чакат,

накрая в скута не остава нищо...


Сега любимото ни място реже като зима,

пристъпвам, падам и докосвам с поглед,

невярваща, че всичко тук отмина...

Навлизам в спомена - за повече аз нямам воля.


И мигом пред очите ми възкръсват

две хубави очи във чифт с усмивка,

прегръдки нежни сякаш ме откъсват

и аз не си мечтая за почивка...


Докосвам с пръсти нашата завеса

и през прозореца ни виждам двама,

опитвам се да звънна на звънеца

с брадичка, сложена на твойто рамо...


А ти ме носиш и се смееш,

усмивките ни в унисон с сърцата,

неземно слънце в мене грее -

за тебе щастието ми е моята отплата...


Очи затворих - стига ми за днеска!

Когато плачеш, споменът не стига...

А истината - всичко сам оплеска

и ти постави между бреговете дига...


С проронените болки не олекваш,

за губещия пропастта не води някъде,

от сън на сън отломено се сепваш

и се запитваш дали е навсякъде...


А птиците кръжат над нашто място,

цветята дишат утринна прохлада...

Узнах! Сърцето не е частно...

А любовта себеотричаща е клада!!!

 


 

Музика:    http://www.youtube.com/watch?v=8wxOVn99FTE

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??