Стоя обгърнат от тъмата
и взирайки се във звездите,
следя със поглед танца на Луната,
отразяваща ми се в очите.
Стоя и мисля си за теб,
за нашата любов безкрайна,
дали във този свят свиреп,
ще остане чиста и незнайна.
Дали ще съумеем да запазим
това неповторимо чувство,
или грозно ще нагазим,
със чудовище във изневерно блудство.
А това чудовище ако ни раздели,
или пък сърцето ни на две разкъса,
моята омраза ще го сполети,
смъртта с косата си ще го накъса.
Тогава ти при мен ще се завърнеш,
в прегръдките ми ще се потопиш
и много тежко ще въздъхнеш,
сърцето ми със сълзи ти ще напоиш.
...03.2002г.
© Ицо Саков Всички права запазени