Ето ме сега... в есента на моя живот аз сещам се за теб...

някак красиво беше това между нас...

Търсих и вървях...

Падах и вървях...

Ставах и вървях...

Смях се и вървях...

Но все ми липсваше Ти...

През всичките тези години винаги беше Ти...

И още си Ти...

и навеки ще си Ти...

Ще отнеса красотата на нашата Любов на Смъртта...

Нека веднъж завинаги да се стопи от силата на Любовта...

Нека и тя веднъж да се изпепели...

и да се влачи цяла в кърви и окови...

Тогава нейде в съня ми...

аз ще дойда при теб и ще те целуна,

а Тя ще се възроди като феникс от пепелта

и от олицетворение на Злото,

тя ще се превърне в небесен Ангел...

Склонила глава пред нашата Любов, Любими!

Тя ще я признае и феичките ще ù върнат сърцето...

Така до края Доброто ще възтържесвтува!

Любовта... Тя ще спаси света!

А защо не точно Нашата?