Събуждам се,съжалявам за това,
искам да се върна назад,
но като знам че не мога,
иска ми се да умра,
ти си оня сън,
който човек може да сънува само веднъж.
 всеки можех да обичам,
ако не бях започнал от теб.
Но не си мисли,че всичо свърши,
един ден тия дървета,
които си изгубиха листата,пак ще имат
и в този свят който обича някои,
ще се сети за нас двамата.
Обаче ти предпочита да ме гледаш с очите си,
ако беше погледнала със сърцето си,
много добре щеше да ме разбереш.
Ако можеш да намериш някой друг,
които те обича повече от мен,
готов съм да те забравя.
Знаеш ли какво е чувството да си сам сред 50 приятели?
Не ме обичай,
помни ме,
не искам да ти липсвам
но не искам и да ме забраиш.
Незнам за теб ама аз вече съм си взел решение,
няма да стане с теб,
да се откажем от тая любов,
и тая любов да си заминава,
аз страдах повече от теб,
заложихме сърцата си,
да кажем че и двамата сме ги изгубили.
Нее мики не,
няма да ревеш заради едно момиче,
нали си обеща на себе си, че няма да ревеш,
ти не беше ли свикнал на такива момичета,
хайде обърни гръб на живота,
заминавай си в София без да погледнеш назад,
не казвай довиждане на приятелите си,
може би само с текнати сълзи в очите.
Изкарвам те малко по малко от сърцето ми,
ще свикне и на това да не забраиш.
Исках на всяка моя дума,
да напиша 1000 пъти как те обичам,
има един човек в света,
които изобщо не искам да се сетя за него, 
защо все си в мисълта ми?????
    мики:(((((