Следите по ръцете ми все по ясни стават.

Личи си къде си ме стискал и държал,

а болката в сърцето все същата остава.

По лицето драскал си следи като с кинжал.

Горят очите ми, изпълнени са със сълзи

и нито една не иска да потече,

защото потекат ли лицето ми ще прогори

и ще се облеят в кръв моите ръце.

Смърди тази любов прокълната

не иска дрехите си да изпере.

Така тежи и до болка ми е позната

не иска чиста да живее в моето сърце.

Плюя на фалшивите ти чувства

те не могат да ме впечатлят,

защото търся любов,

 а не цирково изкуство.

Нали ме питаш, искам ли да ме оставиш.

Искам да ти кажа – да,

но щом в примката на самотата се поставиш

не искам да ме търсиш.  Искам свобода!

Следите по ръцете ми ще минат,

изгореното по лицето, ще спре да ме боли,

спомените  може и да ми останат,

но ще спрат за малко моите сълзи.