Любовта умее да прощава

Не от днес, не от вчера -

от много време размишлявам.

Пред мен стои една дилема -

влюбена съм в измама.

Ти за мене си измамник.

Знаеш лъжи безброй.

И отлично умееш да мамиш.

Какъв лъжец си, Боже мой!

От кой научил си лъжите красиви?

Сигурно знаеш сто и една!

И всяка лъжа с лекота я изричаш.

И всяка лъжа по-добра е от предишната.

Освен лъжец си и престъпник.

Неведнъж убивал си това сърце.

И въпреки, че почти отне ми всичко,

аз готова съм да ти простя (просто обичам те).

Ти за мен си всичко -

огън и вода, въздух и земя.

Огън сърцето ми гори,

без въздух оставам, щом не си до мене ти.

Но от днес си обещавам

да не мисля повече за теб.

Съжалявам, любими!

Страшно много боли от теб...

Казвам го, но аз самата зная,

няма дълго така да издържа.

Обичам те и зная -

любовта умее да прощава

(колкото и болезнено да е това).

И ти това добре го знаеш.

И знаеш, че държиш едно сърце.

Сърце, обикнало те преди много време.

Сърце, което още тупти и все повтаря:

"Обичам те! Обичам те!"