Миналото си съхраних в спомен,
ти даде светлина на моето бъдеще.
И макар през тъмните си очи да виждам
какъв щеше да е живота без твоето присъствие.
Няма по-истинско изкуство от това,
да нося дрехата от нежността ти
и, безнадеждно и мълчаливо,
да жертвам всичко за любовта ни.
Светът ми отново се завъртя,
където розите не са били по-червени.
Всички други светове ще отрека,
за да остана в света на твоите ръце.
Вярвай, за това съм родена,
да доказвам пак и пак,
дори и когато мразя и скърбя,
че да обичам е единственото, което мога.
© Виктория Димитрова Всички права запазени
да нося дрехата от нежността ти
и, безнадеждно и мълчаливо,
да жертвам всичко за любовта ни."
Трудно постижимо е това.
Аз не го мога. Само с течение
на времето, което отмива всичко
го постигам.
Вулкан съм на емоции и чувства
и затова само времето ме лекува.
Прекрасен ден, Вики!!! Виктория се казва и внучката ми,
която расте и живее в Лондон, а аз съм баба на повикване
и в скайп. Модерната баба в днешното наше ненормалво съвремие!