С дъх на люляк ще те помня.
Винаги в мене ще ухаеш.
И във всяка тиха утринна секунда,
ще огрява слънчева дъга от пеперуди.
А когато чуя полъхът да ми нашепва,
мигар ще захвърля всичко!
Грижи, болка, кухненска посуда.
И кръвта ми вече блъска бясно,
сетила дъхът на люляк.
Как обичам нищо да не чувам.
Да съм глуха, да не нося вътре
чужди ритми. ...