24.06.2020 г., 12:04 ч.

Люшнато ... 

  Поезия
472 1 1

 

 

Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...

 

... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...

 

Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...

 

Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??