Лъвът глава склони
на скута ми покорно -
Самодива с пуснати коси,
погалих го по гривата повторно...
замърка той като коте в краката ми.
В миг Лъвът изръмжа
и легнах аз до него доволно,
обгърнах с тяло нежно мъжа -
Самодива в нощта, покорена доброволно...
разлях се над него като лава в ръцете му.
Стихии две в огън един,
горят и все не догарят; ...