Вече седмата година започна, но
изминалото време за сърцето не е нищо.
Защото болката не стихва, а продължава
да го мъчи и дълбае все по-надълбоко.
Викащо за помощ с кървави сълзи,
крещя то за помощ.
Не издържам вече, като лъвица ти, любов,
разкъсваш ми сърцето.
© Георги Христов Всички права запазени