Една безкрайно дълга тишина,
в която всяка дума се стопява
сега лежи от твоята страна.
Сега е моя, а ме притежава.
Събирам се във своите очи
а после ги насочвам към небето.
Вкусът на вярата ми, е горчив,
защото вярвам още във отнетото.
Опитвам да прегърна този ден,
в кафето слагам капчица забрава.
Най - трудно ми е да обикна мен
а без това едва ли ще се справя. ...