11.11.2008 г., 14:49 ч.

М и г 

  Поезия » Бели стихове
893 0 13

 

 

 

 

разчленен е мигът

 

и живее

 

във акорди

 

от спукана вяра

 

от лъжи

 

от резонни мълчания

 

и от страх

 

да не би да се случим

 

разчленено е всяко начало

 

всички пориви нови

 

са късни

 

всеки дъх

 

отънял от изисканост

 

вледенява на времето спрялото

 

разчленен е мигът

 

и понякога

 

си залоства вратата

 

последната

 

за да няма накъсани думи

 

и да няма нелепост нечакана

 

уморен е мигът

 

не сверява

 

колко може да носи и тегли

 

не изгрява в гримирани делници

 

и в мечти

 

недокоснат

 

си ляга

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??