Кестените, кестените плачат с цвят
и поляните са пълни с маргарити...
Майсторе, очите ти горят!
Лудото ти вино е непито!
Сянката ù с обич си вградил...
От олтара птиците политат...
Каната е празна... Пак си пил...
И сама заспива Маргарита...
© Красимир Дяков Всички права запазени