valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
12.02.2007 г., 8:56 ч.

М У З И К А Н Т 

  Поезия
757 0 8

И преди да изгрее зората,

и преди да нахлуе тревога,

да припява с усмивка луната

зажадняла за твоята обич.

 

Разпилей по небето звезди,

а в душата най-нежните звуци.

Засвири и тон не пести,

да запеят гори и чукаци.

 

И докоснат от нежните трели,

ще вдишаш с гърди свободата

 и ще чуваш как времето спряло

ще припява с гласа на луната.

 

А щурците със свойте цигулки

 ще замлъкнат, когато засвириш.

Разсипи свойте звуци - светулки

и за миг не помисляй да спираш.

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??