Ти нямаш време за Здравей и Добър ден,
да не говорим за кафе с цигара,
светът около теб е тъп, ограничен,
боиш се от въздушно-капкова зараза.
Поемаш въздух и издишваш все по план,
недопустими са неволни въздихания,
животът ти е тъй предначертан,
без грам човещина и състрадание.
Набиваш токчета със вирната глава,
тежкò на оня, пътя ти прекрачил,
сърцето му превръщаш на кайма,
изпитвам жал към тебе аз обаче.
Амбиция и алчност те разграждат,
напук по-лъскава се правиш ти,
не зная от къде си, как се казваш,
измий си токчето от кървави следи.
© Ивон Всички права запазени