МАДРИД VІ
Ето такава съм, виждаш ли, чуваш ли?
Просто съм всякаква.
Никой не може да ме купува.
Ни сега. Нито пък някога.
Луда съм, казваш. За девет села!
За десет града!
Ако ме искаш, просто ела!
Ала ще страдаш!
Дали проклинаш тоя късмет?
Още не зная.
Казах ти, не понасям мед.
И съм си крайна.
Аз съм объркан словоред,
в ухо на глух прошепнат.
Що са любови занапред -
ще ти се струват дребни!
И ще ме търсиш – и в сутрин, и в здрач,
но ще ме няма.
Знаеш ли, бях щастлива, все пак,
на твоето рамо.
Аз си обичам просто така – бързо и силно –
отвътре ми иде.
Но нека друг не узнава това -
ще ни завидят!
© Донка Калчева Всички права запазени