Мадригал
Изглежда болна бе вратата –
посрещна ни с гласа си дрезгав.
И, подчинена на ръката,
пред лекар (сякаш) се изплези.
Не бяхме болни, ала пулсът
стремглаво скачаше нагоре.
Докоснахме в изгара устни.
Превърнахме леглото в кораб.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени