Разхождайки се по полето,
срещнало магарето петлето.
Изгледало го от високо,
усмихнало се на широко.
-Лесна работа е твойта,
не е трудна като мойта.
Кукуригаш от зори,
даже умен ти не си.
Гребен Петльо завъртял,
с крак потропнал и пропял:
-Щом така си мислиш,пробвай ти
Мойта лесна работа свърши.
Скочило магарето на плета
точно пред бунището на кмета.
Чака слънце да изгрее,
та с все сила да запее.
Ала за беда заспало
и без песни слънцето изгряло.
Спят козите и прасците
Спят мъжете и жените.
Работата ги зове,
а в леглата са си те.
Подгонили Магарето
с мотики и тояги,
а то глава навирило,
на важно пак се прави.
По пътя гледа патка
пет патенца разхожда.
Наперил се юнакът
и взел да и досажда.
-Не знаеш, Патко, ти
как правилно се ходи.
На мене остави,
да видиш как се води.
Наперено Магарето
затропало с краката.
Групата повело то
и право към реката.
Патетата плеснали с крилата
и весело подскочили в реката.
Бързало назад да не остане,
скочило и нашето магаре.
Чак кога нагълтало водата
спомнило си правилата:
"Магарето на сушата живее,
да плува то за жалост не умее"
Ревнал Марко от уплаха:
- Оле-ле, така ми се полага.
Ако можех малко да си трая,
Щях сега на воля да играя.
Спуснали се всички да помагат
Марко от реката да извадят.
Спасиха го Магарето и ето
пак опъва рало на полето.
И през ум не му минава
с другите да се сравнява.
© Dena Spyrou Всички права запазени