10.09.2018 г., 10:40 ч.

Магарето - в калта 

  Поезия
597 0 4

(истинска история, някъде по Искърското дефиле)

 

Разбрах, че е време да тръгвам

и нежно потупах душата си:
"Нарамвай багажите! Бързаме
да хванем на изгрева лятото!" .

 

В багажите бързо нахвърлих
огромно количество стихове
и яхнах библейско магаре,
а портата - "Скръц!" и притихна. .

 

Пътеката бе камениста.
Случайно те срещнах с "Фиатчето".
Отиваше мляко да купиш
от бабата. Каза ми: "Качвай се!"

 

Зарязах набързо душата си.
По детски тя беше захласната
да къса цветя и да спори
със птички, да пее с магарето.

 

А люляци! Толкова люляци!
И толкова жабите крякаха!
И толкова бе нависоко -
на облаците под стряхата! 

Да хубаво беше (донякъде)
за няколко тъй кратки уикенда!
По-трудно ми бе да се върна.
По пътя изтубих ги стиховете. 

Магарето ли? Измислих си го.

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??