числа на черната дъска
разпръскват се странно в ума
тебеширът странно скърца
и въжето на възел връзва
щорите светлина не пропускат
умът с табелка "Мечти не допускат!"
отсреща магазин с много деца
с име Магазин "втора употреба сърца!"
хора отвън се редят на опашка
а до тях стои старата врачка
която проклина тази земя
и казва "лошо предвижда тази съдба!"
но сякаш никой не я чува
може би защото не си струва
хората заети са да чакат
други пък не спират да плачат
защото животът бил е красив
а сега са в храста бодлив
от всяко нещо адски боли
и веднага капят сълзи
и сега чакат на опашката дълга
да застанат пред кутията пълна
да си купят ново неразбито сърце
да се превърнат пак в младо дете
но не знаят че пак ще се счупи
и след това друго не ще се купи
защото не може все да си дете
с ново изкуствено празно сърце
© Няма значение Всички права запазени
Браво!