Плахите стъпки, безпомощен вятър,
някакъв странно възкръснал живот,
блясък познат във очи на мечтател,
дъжд от симптоми - за късна любов,
всъщност ръми, но уви на площада,
бързичко вземат му - с нейния стол,
малкия шанс да превърне в забавен,
трудно променящ се - градски герой.
Ала тъкмо това ще е повод - да каже:
Защо да не седнем във близкия парк,
на пейката втора, отдясно на плажът,
(Там с Маги отдавна градиха олтар)! ...