Мъничка и шарена, и драга,
все се криеш. Как да те открия?
Име дадох ти. И ти приляга.
Маги те нарекох - от магия.
Котенце си рошаво, очите,
като стрък тревица са зелени.
Нямат брой и спиране белите,
като сто кълбенца разпилени.
Мишо – стар котак, с кожухче сиво,
все на топло спи и тихо мърка.
Ти си малко животинче, диво,
май родено за да го побърка.
Бяга Мишо. Ти си халосия.
Няма мира. Гониш го, той тича.
Ех, ти коте! Маги – от магия,
като мене Мишо те обича.
© Надежда Ангелова Всички права запазени