Златен рог от небето излива
тъмно вино, преспало с треви
и напитката лудо-пенлива
тишината преражда във вик...
С чувствен жест златна фея разбърка
в стара делва уханни треви,
огън с език пак сластно запърха
на делва по ханша, леко извит...
Златна фея косите разпусна,
като влюбен света онемя...
Вятъра млад - любовник изкусен
страсти събуди в заспала земя...
Като златен рог, месец в небето,
щедро лее безумна любов,
а луната е златното цвете -
спряла дъха си в небесен обков...
© Анжела Иванова Всички права запазени