10.08.2007 г., 15:25 ч.

Магия 

  Поезия
1325 0 15

Златен рог от небето излива
тъмно вино, преспало с треви
и напитката лудо-пенлива
тишината преражда във вик...

С чувствен жест златна фея разбърка
в стара делва уханни треви,
огън с език пак сластно запърха
на делва по ханша, леко извит...

Златна фея косите разпусна,
като влюбен света онемя...
Вятъра млад - любовник изкусен
страсти събуди в заспала земя...

Като златен рог, месец в небето,
щедро лее безумна любов,
а луната е златното цвете -
спряла дъха си в небесен обков... 

© Анжела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??