Часовникът бавно отмерва деня,
минутите - сякаш безброй разстояния,
удар сърдечен в нощта прокънтя,
миг тишина... сълза... отчаяние...
Споменът бавно ме връща назад -
на морския бряг с бриза в косите ни
вълни от чувства в красив водопад
отмиват тъгата по теб във гърдите ми.
Липсва ми онзи значителен миг,
когато със поглед сърцето докосваш,
събрала напиращи думи във стих,
аз творя, а ти омагъосваш. ...