Магическото древно огледало
с намордник от презряна маска
от мъртва точка гледа вяло
как тихо гасне нежна ласка.
Магическото древно огледало,
размито в незавършена гримаса
и някак от куршуми оцеляло,
поглежда към войнишка каска.
Магическото древно огледало,
разбито на застинали парчета,
с лъчите на звездите засияло,
блести от блясъка на световете.
Магическото древно огледало,
запазва и поредната надежда,
в прекрасно голо женско тяло
очите на слепци проглеждат.
В магическото древно огледало
сияят, разтреперани от упор,
любов, изгряла в бяла стая,
светът, спасеният от жупел.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Поздрави, Митко!