Каква е тази дивна песен,
която във сърцето ми звъни,
след онзи ден, под цъфнал кестен,
когато със целувка ме дари.
Защо така дъхът ми спира
и броди, озарен от светлина,
из дебрите на моята щастлива
и търсеща покоя тих душа.
Защо сънят ми бяга в тъмнината,
където сенки две, сред дъхави цветя,
прегърнати се взират в светлината
на тайнствената огнена луна. ...