В отговор на въпроса на Александър Неделчев "Какво ли правят хората със красотата?".
Благодаря, Алекс!
Художникът безмълвно я поглъща,
със поглед трескав жадно я изпива,
а после пред очите ни я връща
възкръснала и още по-красива.
Поетът с топли думи я възпява –
омайно нежна, в стихналите нощи.
Дори когато скрито го ранява,
той болката таи. И иска още.
Скъперникът ли? Той я притежава.
Зад каменни стени със страст я скрива,
от себе си дори я отбранява,
не осъзнал, че всъщност я убива.
Слепецът със сърцето я усеща.
Орисан в мрака черен да линее,
щастлив е, че невидима се среща,
та и незрящ, пак с нея да живее.
И всеки търси начин уникален
да завладее нейната магия,
да влезе – грешен – в храма ù сакрален,
душата загрубяла да измие.
А тя мълчи. С усмивка на богиня
загадъчна сред делника ни крачи,
орисана от хиляди години
да може даже камък да разплаче.
© Вики Всички права запазени