Когато времето изчезне,
когато се стопи страстта,
една пътека ще ме води
към тебе и към любовта.
Дори и да не те откривам
и късно да е вече, знам –
аз пак ръце към теб простирам
измислен образ мил, желан.
Във тебе всичко е красиво –
очите, погледа, ума,
и някак тайно, ненадейно
си пак във моята душа.
Вземи сърцето ми, което
за тебе пише стихове,
и докосни ме с мисли – ето,
със теб сме в други светове!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени