7.02.2007 г., 1:28 ч.

Магнетично 

  Поезия
736 0 7
Магнетично

Когато избирам подарък,
цялата ставам внимание.
Толкова се зарадвах,
щом сетих се за... Испания.
И няма да те измъчвам
с отгатване на подаръка.
Споделяне ти подарявам,
да видим с теб катедралата,
която на замък прилича
от златен пясък, крайморски,
сякаш са стволове стари,
заобиколени с поклонници...
Да се замаем, когато
разперим ръце и въртим се,
попивайки с поглед синьото
през кулите филигринни.
Да докоснем заедно формите,
не строги, а топли и близки,
да помълчим, за да чуем
на старите фрески мислите...
Да влезем в музея, където
да се докоснем до майстора,
полека извайвал формите,
с невероятна фантазия.
И светостта, и човешкото,
което е крехко и силно,
заедно с теб да усетим.
Тя е и стара, и нова,
расте, живее, притисната
от тичащо ежедневие,
но извисена и истинска.
Искаш ли там да се връщаме
всеки път, щом ръцете ни
са сами и премръзнали?

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??