Очите ми са твои по рождение.
Така е. Бяха слепи досега,
удавени в размазани отражения.
А днес виждам кристално, през призмата на твоята душа.

Ръцете ми са плът от твоята
и кожата ми бе парализирана,
докато твойте пръсти върху мен не проговориха.
Преди не усещах, от ненужни докосвания предозирана.

И дишам въздух от гърдите ти,
усещайки, че допреди,
астматично съм се задушавала във ритъм.
Днес дъхът ми в твоя се всели.

А аз от тебе колко притежавам?
В полунаркотичен екстаз се закълни,
че дълбая в теб, когато от себе си ти давам.
Ако не е така, как металното в мен придърпва твоя магнит?

04.07.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Още в началото съм знаела, че ще бъдеш любовта на живота ми...