Магьосница съм аз и в съня ти
ще вляза тихичко и ще постоя.
Там ще оставя своите копнежи,
за да ти дават сила през деня.
И бляновете си аз ще оставя,
за да покълнат нежно през нощта.
А след това, повикани от светлината,
те ще достигнат снежна висота.
С воал от нежно вдъхновение
аз ще наметна твоите рамене.
И като магьосница от своето време
ще поставя пламък в твоите ръце.
И тази сила в тебе ще се влее,
за да покоряваш в миг света,
та даровете после да поставиш
в нозете древни на моята душа.
© Валентина Недялкова Всички права запазени