Той отдавна заглъхна – в шепа пръст отпечатан
и отдавна занити на прага ми залез
като тиха въздишка потече обратно
и разголва до късно душата си с вятъра…
… с бели нощи завинаги сплете косите ми
и с безлунни пътеки нашари стените
с тежки думи изписа в ръцете безсилие
а пътеките скри – да не виждат очите…
После дълго рисува в прозорци разпятия
и пришива по длани угаснали свещи
съгради си олтар украси го с мълчание
и залости под камък неписани песни… ...