И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори,
случаен въглен в тихата ти стая.
И зная, че си струва и дори,
за малко може да отложи края,
но този край ще дойде, като гръм,
като стихия, знай, неукротима.
Жена съм, но жена ти аз не съм
и никъде ме няма... и ме има. ...