19.10.2021 г., 13:22 ч.

Май Палечка порасна 

  Поезия
441 3 7

И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.

 

Искрица съм, сърцето ми гори,
случаен въглен в тихата ти стая.
И зная, че си струва и дори,
за малко може да отложи края,

 

но този край ще дойде, като гръм,
като стихия, знай, неукротима.
Жена съм, но жена ти аз не съм
и никъде ме няма... и ме има.

 

И Божията майка е жена,
дори Лилит по външност е прекрасна,
но топъл пристан, с чувство на вина?
Не е за мен... Май Палечка порасна.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма.
Мечтаеш. И спохожда те копнеж, ...
  326 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??