Майчина обич

6.02.2015 г., 21:06 ч.

Поезия

328 0 1

Бие майчиното сърце,

бие учестено и лудо,

щом чедото пътя загуби.

Разчиства с метлата - душата,

да е топло, уютно, пролетно утро.

Вместо уроци - ръцете протяга

и гали с обич голяма.

С усмивка събужда, с думи лекува.

Пием с наслада.

От топлината никой не бяга.

Забравяйки своите нужди,

стяга на възел и хвърля

в къта потаен проблеми и грижи.

Самотна като вълчица раните ближе

в нощ пълнолунна. Тихичко вие - за другите!

Майчина обич- жадувана, нужна.

Пътува, студува, играй с вълните,

целува звездите... и за детето умира!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.