Като орлица пазиш с свойта сянка
децата си от всичките злини,
защото ги обичаш. Ти си майка!
До края на житейските си дни.
Страхуваш се и плачеш с тях от болка,
и ехо си в смехът от радост,
защото ги обичаш. Ти си майка!
А те са твойта сила, но и слабост...
Ти знаеш - често ще грешат,
в поуките ти няма да се вслушват,
защото бе такъв и твоя път,
и все по-рядко те ще се завръщат...
Годините ще се въртят, а ти все бледа
ще пиеш от кафето си утайка,
и всяка среща с тях ще е победа,
защото ги обичаш. Ти си майка!
Във внуците ще влееш всяка капка
на обичта си, до последния си час,
защото ги обичаш. Ти си майка!
И силата на любовта е твоя глас!
Над всички бдиш, като орлица,
и криеш мъката си на самотна чайка.
Тя може да убие всяка птица,
но не и теб, защото ти си майка!
21.05.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени