Без грим и червило, на цветната рокля
слънцата в очите ми днес ми отиват.
Обичаща вече е моята роля,
защото съм майка. С това съм красива.
Открадна ми вятърът кичур немирен,
но в рамка нещата отдавна не слагам.
Защото съм майка. Без час и без спирка.
До крайната гара на моята младост...
Пак слушам как сойка оглася гнездото,
и с обич на рожбите малки говори.
Защото е майка. А птичите ноти
политат напевно и леко нагоре. ...