МАЙКА БЪЛГАРИЯ

Трохи не са ми нужни, ни компас,

и в карти тебе няма да разгръщам.

Цял свят дори и да пребодя аз,

при теб, Родино, пак  ще се завръщам!

Защото  помня още планините,

прохладата на Рилската вода,

и Изгревите златни над вълните,

посрещани и с радост, и с тъга...

Защото  още с обич трикольора

в сърцето мое, българско, се вее!

И  вярвам, вярвам, още има хора,

които с теб, Родино, се гордеят!

Защото беше казал и Алеко:

„Недей въздиша по Тирол, Швейцария!”

Все някога ще разбереш, човеко:

По-скъпо няма от майка България!

Дано да има Слънце!  Та все  още

тебе, Родино, с  обич да докосва...

Дано има звезди, та тихо нощем

с историите си да ни омагьосват...

Аз вярвам в теб, и в бъдещето светло,

и вярата никой не ще ми вземе!

Живее щастието под небето!

Малко ни трябва, за да разбереме,

че няма нужда от трохи, компаси,

по вятъра щом носи се носталгия...

От корените твои сме израснали!

И твои деца сме, майчице  България!

Павлина Соколова