19.02.2008 г., 22:21 ч.

Майка и дете 

  Поезия » Бели стихове
2292 0 3

Черни, красиви очи
срещат топло лице.
Черни, гъсти коси
бъркат в чуждо сърце.

 

Топла, блага усмивка
поздравява образцово в захлас.
С блестяща, златиста обшивка
зашива радост направо във нас.

 

Чипо, малко носленце
открива всички черти.
Не шепа, а цяло моренце -
преобръща властни страни.

 

Могъщество, над което всичко тежи
или просто две грижовни ръце?
На две меки длани ще спи
уморена майката - дете.

 

Две майчини, тежки рамене -
на тях цял свят лежи.
Гледаща ожулените детски колене,
тя с детето скърби.

 

Уморени, неспирни крака
тичат недостижимо напред.
Ще достигнеш ли тези бързи слова?
Усмихни се, защото рисувам твоя портрет!

 

С бяло, ангелско лице
светиш пронизващо и бяло.
С бумтящо и безстрашно сърце
ме измъкваш от живота цяло.

 

Една си ти - жена недостигната!
Една си ти, една майка!
Една си ти, която е постигнала
това, което други не можаха!

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих! Много ми хареса.
    с обич за майките, с обич за децата!
    с обич за теб, Мими.
  • "Две майчини, тежки рамене -
    на тях цял свят лежи." - Силни думи!!!...

    Прекрасно стихотворение и най-вече посветено на майчинството...
    Поздравявам те от сърце!
  • Прекрасен стих за майчинството!Браво!
Предложения
: ??:??