Погледни ръцете, майко,
като нива набраздени са.
Погледни нозете, майко,
изморени са от времето.
Прости за всичко, майко,
което съгрешихме,
помни, че с болка, майко,
от тебе се родихме.
Прости ни, майко,
за всички грешки и падения,
те са наши, майко,
научи ни на търпение.
Покажи ни, майко,
как пренасяш се във времето,
научи ни, майко,
да сме извор, раждащ ново поколение.
Направи ни, майко,
като тебе да бъдем сила,
като тебе, майко,
волна прица лекокрила.
© Росен Кръстев Всички права запазени