ENDOS (Елин Пелин)
5 2
25.09.2007 г., 9:03 ч.

Майко 

  Поезия
755 0 3

     Заплака син в ранни зори,
     в ранни зори на лице му - сълзи.
     Мъка дълбока сърце му гори
     плаче той, а с него небето ръми.

    
     Стара му майка пред него стои,
     пред него стои, на син коленичи.
     Мъката му иска да вземе,
     на майчино рамо да плаче.
    
     "Дали ти, сине, не дотежа
     тежка съдба клета.
     Тежка съдба, детето ми, от несрета,
     душата ли ти, майче, разкъсват върли псета."
    
     Син жално на майка си проговори,
     жално и говори, а топъл дъждец на лице му ромоли.
     "Помниш ли, майко, нивата ни златна,
     нивата ни златна, дето чорбаджия подъл ни открадна?"

    
     Помниш ли, майко, моето либе,
     моето либе най-лично.
     Вчера баща й, за шепа парици,
     продаде, майко, на тоя най-милите ми очици."
    
     Тихо заплака стара му майка,
     плаче, а сълзи в очи й тъмни няма.
     Тръгна тя боса, с мъка страшна,
     за син си молитва до Бога да праща.

© Елин Пелин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Проштавайте за думите ми. Но след оценките ви осъзнах , колко сме плиткоумни всички ние. Всички ние , който живееме закоравели, тесногръди насочени натам, където като деца не бихме и помислили да отидем.... от къде се взе тая мъка...ние ли я желаеме ,че доиде...или още мислите , че неканена е тя.
  • Хареса ми!
  • Стих в стил народна песен с много тъжни чувства. Хареса ми!
Предложения
: ??:??