Заплака син в ранни зори,
в ранни зори на лице му - сълзи.
Мъка дълбока сърце му гори
плаче той, а с него небето ръми.
Стара му майка пред него стои,
пред него стои, на син коленичи.
Мъката му иска да вземе,
на майчино рамо да плаче.
"Дали ти, сине, не дотежа
тежка съдба клета.
Тежка съдба, детето ми, от несрета,
душата ли ти, майче, разкъсват върли псета." ...