Разля се неочакван майски дъжд –
земята жадна пиеше охотно.
Прочисти ненадейно, изведнъж
заседналото чувство в нас – сиротно.
Окъпаха се всички цветове,
дърветата разперват свойте клони
след вятърните друми, там зове
простора към далечни небосклони.
И само тротоарите мълчат
с убита прах върху им, сиво-черна.
Вечерен майски дъжд, изкъпан град
с въздишка размечтано - лековерна!