Тихо потрепва листенце погалено
от лъч на луната от нощния вятър.
Промъква се славей сякаш неканено
сякаш идвал е тука понякога.
И сякаш гласът му напомня за тебе,
за твоите къдри в червени нюанси,
които безсрамно ти пазиш за себе си,
пленила звездите във нощните танци…
Кажи ми, о, Музо, къде е поетът,
дето възпял е таз кротка картина?
Който със багри рисувал е екот,
който без сняг съградил е лавина… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация