Викаха му - майстора, когато
някой се обръщаше към него.
Името му, всъщност беше свято,
а голямо личното му его.
Често го замерваха със думи
и въпроси от различни сфери.
Той добре разтягаше локуми.
В колектива бяха му авери.
На шегите, майсторски мълчеше.
Майстор бе да бяга от интриги.
Майсторски съветите редеше,
непрочел дори и седем книги. ...