Александър7 (Мариян)
48 39
14.07.2009 г., 20:42 ч.

Майсторът 

  Поезия
779 0 3

Майсторът

 

Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори.

Где видя у мене радост,
огън - где видя?
Сложи ми за награда
алени уста.

И лицето, майко, мое
младо пак сторù.
Кажи, майко, кой е тоя
с бездънните очи?

Дал рисува той по памет
друга някоя?
Как видя у мене само
цялата дъга?

Уж съм жална, забрадèна,
темна - въглен съм,
ала той рисува мене,
сякаш ли съм сън.

 

 

-Ех, девойко, изрисувал
съм аз сто платна -
не видях такова чудо
и тая светлина.

Аз ти лице не рисувам,
ни устните дори.
Аз в очите твои плувам -
взех от там бои.

И затуй си, ех, девойко,
пеперуден цвят,
във душа си кат` ръкойка,
цял си сбрала свят.

 

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Александър! Има нещо свято от възрожденската ни поезия и в тематиката, и в езика на стиха ти! Поздравления за този стих от толкова млад човек!
  • Благодаря много.Ами всъщност аз го писах по измислена от мен мелодия.
  • От този стих ще стане прекрасна песен! Поздрави!
Предложения
: ??:??